Какво е внимание и грижа...

- Какво е внимание и грижа за околните?
- Когато самоубиец скочи от десетия етаж и затвори прозореца след себе си да не им духа.
Таксиметров шофьор намира на гарата едно самотно момиче, което от дума на дума се оказало, че е изпуснало влака за родното си място. Шофьорът предложил да го подслони и на сутринта да го откара обратно - то се съгласило. Отвел го в дома си и му послал да си легне на собственото му легло, а той на диванчето. По едно време го разбудил нейния глас:
- Ивинявай за неудобството, но ми е студено - той й дал още едно одеало и си легнали по местата.
След около 20-тина минути отново същото се повторило и шофьорът отново и дал още едно одеало - и така това се случило още няколко пъти. Накрая, когато момичето дошло за пореден път той не издържал и я попитал:
- Абе ти си ужастно много зиморничава, това винаги ли е било така?
- Ами да, когато бях по-малка баба идваше при мен в леглото да ме топлиV
- Абе ти луда ли си - едва 3 часа е, къде да ходя да търся баба ти сега - нервно отвърнал шофьора!
Ода за Студента:

Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!