Японска делегация отива на посещение в...

Японска делегация отива на посещение в български завод, построен с японски средства. Японците, естествено, са придружени от преводач, тъй като не разбират български. Те решават да се поразходят из производствените цехове. Забелязват един работник, който майстори на струга някакъв детайл. По едно време спира, плюе на пода и казва нещо. Делегацията веднага иска да й бъде преведено какво е казал работникът. Преводачът (японец): "Странно. Той желае да спи с майката на детайла". Делегацията се чуди. По едно време до работника се появява главният инженер и се завързва диалог. Следват жестове, ръкомахания, диалогът се води на висок глас и накрая главният инженер си тръгва много ядосан, като плюе на пода, а работникът изхвърля детайла и започва да майстори друг детайл. Шашната, делегацията настоява да им бъде преведен целият диалог. Преводачът: "Още по-странно. Първо, главният инженер дойде и попита защо не е готов детайлът, като изяви желание да прави с*кс с майката на работника, защото детайлът не бил изготвен в срок. Работникът обясни, че неустановено как, детайлът бил успял да направи с*кс с майка си, и допълни, че изобщо не му пука, и онзи да не му казва какво да прави, защото в противен случай би правил с*кс и с майка му, и с майката на директора на завода, И С МАЙКАТА НА САМИЯ ЗАВОД, и с майките на всички работници в завода, с майката на струга, както и с майката на самия детайл!!!
Обама и Путин решили да си разменят секретарките. След един месец секретарката на Обама пише на шефа си: - "Г-н Президент, моля ви, върнете ме обратно във Вашингтон, тука е ужасно. Първо ми взеха таблета, който ми подарихте и ми дадоха един бележник и химически молив да си водя бележки. След това ми взеха късата рокличка, която ми подарихте и обувките с високи токчета (Prada, of course) и ме облякоха в една огромна пола и гуменки. Спасете ме, колкото се може по скоро!" Секретарката на Путин пък пише на шефа си: - "Др. Путин, тук е непоносимо, моля върнете ме в Москва незабавно! Първо ми взеха бележника с моливчето, който ми подарихте лично и ми дадоха някакъв сложен компютър, на който не мога да записвам нищо, и ме следят непрекъснато. След това ми взеха голямата удобна пола и гуменките и ме облякоха в една къса рокличка и обувки на токчета. Не, че не ми стоят добре, но рокличката е толкова къса, че ми се виждат и кобура и таш*ците."