На всяко парти има два вида...

На всяко парти има два вида хора: тези, които искат да си отидат вкъщи, и тези, които не искат. Проблемът е, че те обикновено са женени един за друг...
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Възрастен професор се тътри по улицата. Изведнъж до него спира БМВ седмица, от там слиза изтупан пич и крещи:
- Професоре, как сте, помните ли ме? Бях ваш асистент в катедрата, докато не отидох в профсъюза. А сега ръководя Комисията по образованието и науката. Минете през офиса, ще пийнем по чай.
Професорът продължава да куцука нататък. Спира Майбах. Изскача представителна лелка и също крещи:
- Професоре, здравейте, помните ли ме? Бях ваша аспирантка в катедрата, докато не се омъжих за един депутат. Сега колекционирам замъци в Европа. Ето визитка, елате ни на гости в Монако, ще се повозим на яхтата ни, ще пийнем вино, ще играем едни карти.
Доволен професора професорът пуфти нататък по улицата. Спира ролс-ройс, изкача невзрачен тип и вика:
- Професоре, уважаеми, помните ли ме? Бях доцент във вашата катедра докато не започнах да търгувам с нефт. Елате ми на гости в Бояна, ще хапнем пържолки, ще пийнем по нещо.
Накрая професорът се домъква до дома си и преминавайки покрай кофата за смет, чува някакъв клошар, който се рови в боклука:
- Професоре, здравейте, как я карате, добре ли сте със здравето?
Професора:
- Как? И вие ли сте работили в моята катедра?
Клошарят обидено:
- Защо да съм работил, аз и в момента там преподавам!