Ами не ги разбирам хората, които...

Ами не ги разбирам хората, които не се кефят на автобусите от градския транспорт. Честно! Днес ми се наложи да ползвам автобус и просто за малко да умра от кеф! Преживяването не е за изтърване, ама изобщо!!! Докато чаках на спирката ми стана хладно, но след около петнайсетина минути дойде добре претъпкан автобус. Качих се и се оказах плътно притисната в двама млади мъже и една жена. Стоплих се за нула време. Автобусът в който попаднах аз, беше доста по-стар от тези, с които се хвали Данчето Фандъкова и когато спираше на спирка или на светофар и шофьорът изключеше от скорост, започваха такива страшни вибрации, че се разделих с огромна част от целулита си и минимум с два камъка от бъбреците! Момичетата, които бяха седнали по седалките се сдобиха с широооки усмивки, ама аз не разбрах защо? На следващата спирка единият мъж и жената слязоха, и на тяхно място се набутаха две сладки бабки. Едната явно не дочуваше та другата и говореше бая силно. Горе долу запомних промоциите в Кауфланд, една лесна рецепта за сурова туршия и за подаграта на Груйо от втория етаж. Освен това едната миришеше на манджичка, което пък ме подсети за менюто, което утре или вдругиден да тъпосам на домашната трапеза. Винаги има двама - трима, които кашлят като туберколозни и още няколко, които се секнат шумно. А бе аз за всеки случай, пих едно голямо на вечеря, че да си подпомогна имунитетчето. Даже сега се сетих, че ако ви се налага, спокойно можете да се оправдавате пред половинката, че хич не ви се пие, обаче е крайно наложително, щото то нали... автобусите са пълни с бацили... Слязох на спирката си с голяма неохота, ама съм си обещала, че още утре пак ще се кача!
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.

Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.

Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.

Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.

Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".