Азис чака на опашка за преглед...

Азис чака на опашка за преглед, от кабинета се чува:
- Вдишай! Издишай! Вдишай! Издишай!
Идва редът му:
- Духай! Издухай! Духай! Издухай!
Всички сме виждали странни лозунги по автомобилите. Някъде са на стикери, а при други просто написани с пръст върху мръсното купе. Ето и някои от най-култовите надписи:

Между стоповете на трабант: "Пазете се! Възможно е изхвърляне на спирачен парашут!"

Надпис на маршрутка: "Заменям за тролей"

"Спирачките са за страхливците!"

"Измий ме, сърби!"

Върху прашен запорожец с пръст: "Екипажът търси стюардеса"

Надпис върху камион: "Тук работят 400 коня и едно магаре"

Вурху москвич: "Не задминавай, обидно е!"

"Внимание! Тъща в колата!"

На москвич: "Един час позор - и съм си на село!"

"Не карай след мен, заблудих се!"

На запорожец: "Като порасна ще стана ферари!"

На стар москвич: "Сигнализирайте, ако нещо падне!"

На запорожец: "Сушен мерцедес"

На тико: "Не обиждай малките"

На бронята на мощен камион: "От съдбата си не можеш да избягаш"

"Бъркам педалите!"

На стар разнебитен пикап: "Шумахер почива, Валери работи!"

На трабант: "Бясната табуретка"

На стар москвич: "Какъвто живота, такава и колата..."

Над вратата в маршрутка: "Място за удряне на глави!"

"Пиян съм, карам на автопилот!"

На спортно кабрио: "Не пречи, излитам!"

На запорожец: "Не задминавай! Прескочи!"

На трабант: "Малък, но подъл"

В маршрутка: "Викайте силно, шофьорът е глух!"

В друга маршрутка: "20 минути страх и сте си вкъщи!"

На ауди: "Искам си в Германия..."

На запорожец: "Консервата на смъртта"

В маршрутка: "Моля, яжте семките, бананите, портокалите... с обелките!"
Тур оператор на мощна английска туристическа фирма е на 10-дневна командировка в България да огледа пазара и да си даде след това мнението на експерт за евентуално влизане на тази фирма на българския пазар. Дошло мацето, обиколило морски и планински курорти, огледало база, комуникации, инфраструктура и докладва пред борда на директорите в Лондон за своите впечатления и експертно мнение - всичко е в суперлативи с малки забележки, които няма да повлияят на влизането на фирмата тук, т.к. сме вече в ЕС и това са временни неща. Накрая президентът на фирмата пита:
-Кейт, кажи нещо от народопсихологията на българина, неща от бита им, на които ние да заложим в концепцията по реализацията на нашето влизане на този пазар.
-Г-н президент, много гостоприемно племе, гледат си децата до 50 годишна възраст, сменят си колите на 20 години минимум, между себе си са много лъжливи, но само едно за мен е необяснимо - строят къщи, в които все едно ще живеят по 300 години, а еб*т така, все едно утре ще умрат!