Имало преди време двама приятели, единият...

Имало преди време двама приятели, единият от които евреин. Били най-неразделните приятели в света. Минавало времето задомили се и семействата им започнали сплотен живот. Едната вечер в едните, другата вечер в другите и така... докато изведнъж евреинът спрял всякакъв контакт. Започнал другия да се чуди какво става, започнал да звъни да търси приятеля си - нищо. След няколко месеца го срещнал случайно на улицата.
- Здрасти, какво става, защо ни избягвате?
- А, здрасти... По принцип не ми се говореше на тая тема, ама понеже ми беше приятел толкова дълго време - май съм длъжен. Помниш ли последният път като ни беше на гости?
- Е как да не помня! Толкова добре си приказвахме, посмяхме се...
- Е да де, да... ама като си тръгна и видяхме, че една от златните лъжички липсва...
- КАК!? Невъзможно! АЗ!? Никога...
- Да, да... ние лъжичката я намерихме после, ама чувството остана...
Президентът на Русия идва на почивка в САЩ. По време на обиколката си среща Американския президент близо до Ниагарския водопад. Двамата разговарят:
- Моите хора са страшно верни - казал руския президент.
- Не, не, моите са по-верни - отвърнал американския.
Така спорили дълго време. Накрая руският президент предложил да изпитат верността на хората си, като ги накарат да скочат във водопада. Двамата президенти извикали по един човек от охраната си.
- Скачай във водопада -к азал американския президент на своя телохранител.
- Не мога, сър, имам жена, деца.
- Скачай - заповядал руският президент.
Войникът се приближил до водопада и скочил. Долу го хванали с предпазните мрежи. Американският президент, впечатлен, се приближил до руския войник и му казал.
- Никога до сега не съм виждал такава вярност. Какво те накара да скочиш?
- Е, как какво? -отвърнал войникът - Та нали имам жена, деца.