- А в тази килия лежи нашата гордост, - казва шефа на затвора.
- Когато за първи път попадна при нас, той беше неграмотен. Ние го научихме да чете и пише. Сега лежи за фалшифициране на документи.
Влиза грузинец усмихнат в селската кръчма и черпи всички. - Какво става? - питат го. - Омъжих голямата щерка. - И как е зетят? - Голяма работа - задникът му такъв (разтваря ръце), раменете такива (свива ги), аз го чуках, съседът го чука, Гога Малкия знаете ли го - и той го чука! След време пак черпи и обяснява, че е омъжил средната дъщеря. - Зетят е страхотен - точно като първия и даже Гога Малкия го е чукал! Минава време, влиза омърлушен, пише и мълчи. - Какво става, Вано? - Остави, остави, омъжих най-малката. - Как е зетят? - Раменете такива (разтваря широко ръце), задникът такъв (свива ги), мен ме чука, съседа чука, Гога Малкия нали го знаете - умря!
Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник...
“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”