- Какво ми е докторе?
- Нищо... Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.
- Не. Не. Няма нужда да я безпокоим.
- Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.
Червената Шапчица, Родерик Торп
…Червената Шапчица напредваше бавно по килима от жълтеникави листа между дърветата в Сивата Гора, внимавайки да не настъпи отново някоя потрошена бутилка "Smirnoff". Притихнали катерички следяха с напрегнато недоумение куцукащото й прокрадване й покрай Стария Дъб, посаден още през миналия век от Накатоми-сан.
Внезапно пред нея, иззад дъба, изскочи Волфганг "Хищника" Грубер - третия и най-гаден тип от поредицата. Очите му горяха, а по изранените устни и увисналия език се стичаха кръв и слюнка, оставяйки мътни вадички по покритата му с прах брадичка.
- Накъде така, Черве…
Гласът му увисна във въздуха и Волфи така и не успя да довърши дежурната си фраза - с неуловимо движение Червената Шапчица бе извадила от кошничката си своя стар "Smith & Wesson", .52, със скъсено дуло и дебалансирани подкалибрени куршуми с връх от обеднен уран в стоманена ризница, а после с два чисти изстрела от упор отнесе горната половина на черепа на му. Третия изстрел, преминал през полуотворената уста, пробивайки небцето и разпръсквайки към Дъба на Накатоми остатъците от болния мозък на "Хищника" във фонтан от сиви пръски и парченца кост, бе определено излишен, но Червената Шапчица бе прекалено изнервена за да забележи това…
Пак беше Коледа…
Иванчо влиза в час, сяда и чака да започне часа. Влиза учителката, а след нея директора. Директорът казва на класа да каже някоя гатанка. Само Иванчо вдига ръка. Учитеката преценява, че не трябва да вдига Иванчо. Тогава директорът вика: "Но мила учителко, не виждате ли, че това момче вдига ръка. Вдигнете го!". Иванчо става и казва: "Кръгло, черно по средата с дупка".
- Деца, всички на вън - казала учителката.
Деацата излизат и учителката пита Иванчо:
- А сега Иванчо, я кажи каква е гатанката!
- Грамофонна плоча, учителко.
Тогава директора извикал на децата:
- Деца, влизайте, не е пу*ка!