Помниш ли ма, едно време...

- Помниш ли ма, едно време кат немаше джумбарета, дискотеки и интернети, как си правехме седенки. Наредим се мома до ерген, предем, попяваме и... чакаме. Кат пръднеше яко Спас и угася ламбата. Настава кикот, смех и секи бърка – я у пазва, я у потури дорде я запалат пуста ламба. Те така, то сега - глей кво правят, срама нямат.