Мъж отишъл на зъболекар и попитал...

Мъж отишъл на зъболекар и попитал колко струва изваждане на два мъдреца. - Осемдесет лева - отвърнал зъболекарят. - Осемдесет лева! - изпъшкал пациентът. - Това е малко множко. Не може ли по-евтино? - Хм, ако не ви поставя упойка, мога да сваля цената на шейсет. - И това е скъпо. Зъболекарят се почесал по главата. - Добре, ако спестя упойката и просто ви извадя зъбите с клещи, ще ви струва двайсет лева. - Пак е много. - Ами тогава мога да оставя някой от студентите ми да го направи за упражнение. Така ще ви струва само десет лева. - Така е по-добре - отвърнал мъжът. - Запишете жена ми за следващия понеделник.
Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили. - Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах. - Много просто, сега ще ти обедня. - казва баща му. - Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега. Иванчо се почесал по главата: - Май ще трябва да си помисля една нощ.. През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската. На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи. - Тате, всичко ми е ясно. Капитала чука работническата класа, правителството спи, прогсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лайна...