Интервю за работа, длъжност – секретарка...

Интервю за работа, длъжност – секретарка. Явява се засукана, готина мацка. Дъра-бъра, дъра-бъра, накрая шефът на фирмата я пита:
- Каква заплата желаете?
- Амиии... 3 500-4 000 лева.
- Че толкова – засмива се шефът – получава главният ми счетоводител, който е възрастен, белокос, със стаж. Няма да стане.
- Амиии... тогава... е*ете си го него.
ВРЕМЕ Е ДА СЕ СПРЕТЕ, АКО:
· По време напътуване прекарвате повече време с лаптоп на колене, захвърляйки детето в багажното отделение
· Жена ви ви убеждава, че и в брака е възможно общуването, след което вие купувате втори компютър и правите локална мрежа за да си побъбрите двамата в ICQ
· Решите да останете на тази служба още годинка-две само заради безплатния неограничен достъп до Интернет
· Според вас неудачници са тези, чийто модем е 28.8 kbs
· Използвате имотиконки в официалната си, традиционна кореспонденция
· От много време не сте контактувал с трима от най-добрите си приятели, защото не знаете ник-овете им
· Когато правите ремонт вкъщи, дълго време не можете да решите да залепите два или да разтеглите един тапет по цялата стена
· За да се усмихнете си накланяте главата встрани под ъгъл 90 градуса
· Наричате къпането във вана “downloading”
· Всеки път, когато изключите модема, се оказвате в ужасна самота и изпитвате чувство на вина, все едно сте предали близък приятел
· Когато се запознавате се представяте като иван@ мейл. Беге
· Пулсът ви се ускорява, когато в някоя телевизионна реклама видите изписан сайта на някоя компания
· Когато излизате от стаята, усилвате до дупка колонките, за да не пропуснете сигнала за току-що пристигнало писмо
· В имента на всички ваши близки и познати присъства символът “@”
· Кучето ви си има своя домашна страничка
· Не можете да се свържете с родителите си – те нямат модем
· Проверявате електронната си поща. Ако нямате непрочетени съобщения я проверявате отново.
· Ставайки в три часа през нощта, за да посетите тоалетната вие засядате пред компютъра....до сутринта
· Жена ви е забранила да взимате лаптопа в леглото
· Децата ви се казват Яху, Асемблер и Миранда
· Имате татуировка, която гласи: "This body best viewed with Internet Explorer 4.0 or higher".
· Като попаднете в задръстване вие инстинктивно търсите бутона “Back”
· Когато прочетете този текст, първата ви работа е да го препратите на друг
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!