Най-сложният въпрос в живота не е...

Най-сложният въпрос в живота не е "Кои сме ние?" или "Има ли Бог?"
Най-сложният въпрос е:
- Къде беше досега, бе говедо?
Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..."
Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!"
Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено. Накрая умрял. Озовава се пред портите на Рая и св. Петър го пуска.
В Рая температурата е вечно 24-25 градуса, приятни градини, птички, цветя, а нашият човек се мота наоколо и трепери, пак му е студено. Св. Петър го попитал:
- Как може да ти е студено?! На земята все мръзнеш. Тук е Раят, всичко е перфектно, а ти само трепериш.
- Ами явно за мен и тук е студено.
Предложил му св. Петър да го свали долу при Дявола за малко да се постопли.
Слезли долу при Дявола:
- Какво ми водиш?
- Водя го този само за малко, че горе мръзне. Пусни го в 1-ви кръг на Ада да се постопли малко.
Отваря вратите Дяволът на 1-ви кръг на Ада и нашият влиза. След 10 мин. излиза - пак му е хладно.
Дяволът го води в 5-ти, 7-ми кръг на Ада. Седи малко човекът, излиза и пак трепери.
- Пак ли ти е хладно?
- Не мога да се стопля, пак ми е студено! - рекъл той.
Накрая Дяволът го бутнал в 10-ти кръг на Ада.
Минало се известно време и св. Петър казал на Дявола:
- Колега, дай да отворим за малко да го видим този как е, че трябва да го качвам скоро.
- А, как да е, сигурно се е изпържил сто пъти досега, може и следа да няма от него.
- Нищо, нищо, отвори за всеки случай.
Оварят те и отвътре се чува гласът на нашия човек:
- Врататааа!!!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
- Абе ти що пасеш трева?
- Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...
- На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса."
Минава друг гражданин:
- Що пасеш бе?
- Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...
- На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..."
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
- Какъв си ти и що пасеш тука?
- Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...
- Ти зимата беше ли на барикадите?
- Бях, бях!
- А скача ли, вика ли за нас?
- Виках, скачах!
- А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
"Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов."