Мъж бил няколко месеца запас. Връща... | Вицове

Мъж бил няколко месеца запас. Връща се, целува жена си, хваща я за ръка и казва:
- Да тръгваме.
- Чакай къде, откога те чакам, да вървим в спалнята.
- Не, тръгваме.
Отишли в парка.
- Погледни скъпа, колко е синьо небето. Виж колко е зелена тревата. Послушай само как пеят птичките.
- А бе зае'би тази романтика, спалнята ни чака.
- Споко, виж всичко това, защото сега три месеца ще гледаш само тавана.

гласувай

Заека и мечката били приятели. Заекът живеел на 1-ви етаж, а мечката - на 100 етаж . Винаги си говорели през балкона. Те крещели, за да се чуват и целият град ги чувал.
Сложили им телефони. Един ден заека се обажда на мечката и казва:
- Бабо Мецо, покажи се на балкона да ти кажа нещо.

2 гласа

Ходейки по улицата с ужас осъзнах, че ние, безбожно красивите, сме на изчезване.

гласувай

Наглост - да бутнеш баба си по стълбите и да попиташ къде отива.
Бързина - да хвърлиш ключа в шкафчето, преди да си го заключил.
Търпение - да чистиш ориз с боксови ръкавици.
Учителска стая - осилник.
Учител по физика - таралеж в атака.
Учител да разказва урок - кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка.
Ученик пред дъската - един от опълченците на Шипка.
Ученик - затворник в стая № 213.
Бележник - Черното досие на ученика.
Ваканция - живота започва отново.
Събота - небето се изяснява.
Неделя - слънцето грее за всички.
Класен ръководител - враг №1.
Тетрадка - черно и червено.
Свободен час - сиромашка радост.
Училище - самотен манастир.
Тройка - царска мъдрост.
Петица - на прага на щастието.
При директора - стаята за разпит.
Родителска среща - скърцане на зъби.

гласувай

Рано сутринта съдията влиза в сградата на съда и вижда там самотен мъж.
- Вие какво правите тука?
- Ами свидетел съм.
- По кое дело?
- Ами не знам още, ама все ще се намери нещо.

1 глас

Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата от ръцете…
- А мислиш ли, че шарана помни?

1 глас