Взимаме си думите обратно... Измислихме...

- Взимаме си думите обратно... Измислихме нови!
Съпруг, съпругата и тъщата отишли на сватба и много се напили. Тръгнали си с колата като се надявали да не ги спре полиция. Но... на 100 м по напред нещастие... полиция. Полицаят бил най-извратеният в района. - Добър вечер! - Добър вечер! - казали те. - Нещо май доста сте подпийнали ще се наложи да духнете в дрегера. Духнали те и ясно - положението не било цветно. - Айййдее сега да се глобяваме. Съпругът отвърнал: - Моля ви Г-н полицай, дайте да измислим нещо. Полицаят мислил и измислил. - Добре тогава, съпругът ще ми направи една свирка, жената ще ми даде да я е*а в г*за, а бабата ще ми яде лайната. Спогледали се те и се съгласили, нямали друг избор. Свършили всичко и тръгнали. След дълго мълчание мъжът като мъж, трябвал да отсрами положението. - Вие какво мислите, че съм му направил толкова, стиснах малко повече устата и той свърши... Жената: - То и аз не направих кой знае какво, стиснах си дупката и той свърши... Тъщата: - То пък да не мислите, че аз толкова съм му яла лайната, обрах чушките и боба и това е...
Крали Марко се връща след многобройни победи над враговете у дома.
- Здравей мамо, здравей татко!
Гледа, баща му със синина под окото.
- Какво се е случило, тате?
- Абе, има тука в селото един, Пешо се казва...
- Да вървим, тате, при този Пешо за обяснение...
Отиват. Пешо седи на пейката пред вратата.
- Здрасти. Ти ли си Пешо? - пита Крали Марко.
- Аз съм
- Ти мен познаваш ли ме?
- Познавам те! Ти си Крали Марко, прославеният боец, най-силният мъж на света.
- А този, познаваш ли го? - пита Крали Марко и сочи баща си.
- Тоя ли гнусен педал? - крясва Пешо и тресва един по мутрата на бащата.
- Чакай бе! Ти, май не разбираш. Ти мен познаваш ли ме? - отново пита К.М.
- Да, познавам те! Ти си...
- А този, кой е? - отново посочва баща си К.М.
- А, този капут нещастен! - отново виква Пешо и набива един ритник на бащата.
- Спри бе! Ти мен познаваш ли ме? - отново подхваща К.М.
Тук бащата не издържа и тихичко иззад гърба на К.М. се обажда:
- Добре, Марко, да си вървим вече, че ми омръзнаха тия обяснения...