Надпис на полицейска кола: “Спечели безплатно...

Надпис на полицейска кола:
“Спечели безплатно возене!”

гласувай

Още вицове

Едно момче минавало през гората и срещнало възрастна жена да носи дърва на гърба си и й казал:
- Бабо, дай да ти помогна.
Дала му тя дървата и той й помогнал до края на гората, където се намирала къщата й. Жената му казала:
- Ти си добро момче, а аз сам добрата фея и сега за добрината ще ти изпълня 3 желания, но трябва да ми свършиш още една услуга.
- Каква услуга, бабо?
- Ами да ме наебеш.
Замислил е той и си казал: "Е, какво пък, нали ще ми изпълни 3 желания..." и отварнал :
- Добре, бабо, съгласен съм.
И тя го запитала:
- Какво ти е първото желание?
- Ами искам, бабо, една много голяма къща на брега в Маями.
- Готово, - казала жената - вече я имаш, там е. Какво ти е второто желание?
- Амии... искам в къщата да имам 3 много красиви момичета.
- Готово,- казала жената- имаш ги вече, в къщата са. Какво ти е последното желание? - попитала старицата
- Ами искам една много скъпа кола пред къщата.
- Готово, бабиното, имаш я вече.
Момчето я на*бало и докато се оправяло казало:
- Бабо, онези работи там, за желанията са вярни, нали?
Жената отвърнала:
- Еееееех, бабиното, ти още ли вярваш в добрите феи?

гласувай

Котаракът Плюш, силно вярваше, че има конспирация, гласяща, че хората отглеждат котки, за да им крадат лайната от тоалетните. Че защо иначе ще ги хранят, поят и галят толкова старателно?!

Опит - това е, когато направиш грешка и си кажеш: - "Така си и знаех!"

гласувай

Двама приятели си говорят. Първият: - Да знаеш, какво ми се случи онзи ден – в тъмното да объркам жената с крадец - бой, бой и през терасата. Вторият: - И аз така, оня ден да взема да объркам крадеца с жена ми - колко се опъва горкият, колко се моли и колко вика...

гласувай

Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…

гласувай

виж още вицове