Ловец разказва в компания ловци за...

Ловец разказва в компания ловци за най-бързия заек в кариерата си. - Търчи през преспите, едвам успявам да го взема на мушка, защото и снегът ми блести в очите… Стрелям, но само му откъснах единия крак. - И после? - питат заинтригувани другите. - После на три крака той хукна още по-бързо. Гръмнах обаче и успях да му улуча още един крак. - И…? - Пак се прицелих и пак не съвсем точно - улучих го в лапата и той - на един крак! - скок-подскок и се скри в отсрещните жита. - Стига си лъгал! - възмутил се един от компанията. - Как ще лъжа, бе! Няма ли такива зайци? - Има ги, всички сме ги виждали. Но жита през зимата няма!
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...