На един сърбин му излязла пъпка...

На един сърбин му излязла пъпка на задника. Въртял се, въртял се, но все не може да я види. Накрая взел едно голямо огледало, подпрял го на стената, свалил си гащите и се навел. Докато гледал обаче и к*ра му започнал да се надига. Сърбинът рекъл:
- Не мой друже, ово й наше дупе!
Веднъж попитали Кисинджър:
- Какво е това «дипломация на совалката?» Кисинджър отговорил:
- О! Това е универсален метод! Ще ви дам пример. Искате по метода на дипломацията на совалката да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено момче от руско село.
- Но това е невъзможно! Как ще стане?
- Много просто. Отивам в някое руско село, намирам едно обикновено момче и го питам:
- Искаш ли да се ожениш за американка? Той ми отговаря:
- Имаме си достатъчно руски момичета. А аз:
- Да. Но тази е дъщеря на милиардер. Той:
- О! Това е друга работа! Тогава отивам в Швейцария на заседание на националната банка. Питам:
- Искате за президент един пич от Сибир?
- Фу,- казват в банката.
- А ако тук е замесен Рокфелер?
- О! Това е друга работа! Отивам при Рокфелер. Питам:
- Искате ли за зет руснак? Той:
- Ние в семейството всички сме финансисти! Аз:
- А той е президент на Швейцарската банка! Той:
- О! Това е дурга работа! Сюзи! Ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил съпруг. Той е президента на Швейцарската банка! Сюзи:
- Тези финансисти са все тъпаци! Аз:
- Да! Но този е кореняк сибирец! Тя:
- О-о-о! Това е друга работа.
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!