Върви Зайо Байо по пътечката и...

Върви Зайо Байо по пътечката и на един дънер намира шише уиски. - Каква хубава утрин! Рано, рано пиене. Удря един гълток пада като умрял. След малко минава Кума Лиса: - Какъв хубав ден! Мезе, пиене. Удря един гълток и пада като умряла. По едно време се задава Вълчо: - Леле, мале прекрасно! Мезе, пиене, к*рва. Удря един гълток и пада като умрял. Пръв се събужда Зайо Байо. Оглежда се и казва: - Ей, като се напия не знам какво правя!
Един дължал на борчески шеф 5000 евро. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ... ако се разчуе ще трябва да се самоубия ...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек(първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш.