Иванчо, към баща си: - Тате...

Иванчо, към баща си: - Тате, дай да изгоним мама. Аз вече не бозая, ти не ч*каш. Не си заслужава, само заради съседа да я храним.
Лято. В гората било мъртвило. Всички отишли на почивка - кой на море, кой на планина. Зайчето, като видна горска проидоха, не събрало пари за екскурзия и по цял ден се чудело какво да прави в пустата му гора...
Решило един ден, че за собствен кеф ще ходи да се е*ава с някой в гората.
- С кой обаче? - мислело си зайчето.
- Вълкът дъртия мръсник ще ме пребие, мечката и тя не е моята категория - премятал на ум пияния заек, докато не решило - Ми как с кой!? С малките лъвчета ще се е*авам!
И тръгнал Зайо през гората към лъвската пещера. Стигнал там, видял малките лъвчета и им казах заплшително: Ей, малки лъвчета, да кажете на баща Ви като се прибере, че ще му спукам задника от е*ане, ама направо ще го раз-пооо-ря!!! - След тези думи Зайо погянал, а малки лъвчета останали напикани да чакат баща си.
Станало вечер Лъвът - Царят на животните се прибрал в пещерата с мъртва коза в устата.
Малките лъвчета с уплах го посрещнали и разказали случката със Заека.
- Аз ще му е*а майката на тоя заек, проклем алкохолик! - и с тези думи лъвът разярен тръгнал в гората.
Тъчайки подивял, лъвът мернал заека на едно хълмче, нещеш ли заекът махмуърлия също засякал лъва и погянал.
Тичал заекът прескочил рекичка, лъвът след него - прескочил храстче, лъвът след него - скочил между две дървета и лъва след него и хоп - заклещил се Царя на животните между тях...
Тръгнал Зайо с най-баровската походка към задника на лъва... Пристъпил му отзад и леко повдигнал опашката на Лъвчо. Помирисал как е, намръщил се, но накрая рекъл с благ тон - Ама, нали обещах на децата...
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...