В далечни времена един цар седял...

В далечни времена един цар седял на терасата и гледал площада пред двореца си. През площада минавал продавач на ябълки и викайки, рекламирал стоката си. На царя му се дояло ябълка, извикал слугата си, дал му 5 жълтици и му наредил да отиде и да му купи ябълки. Слугата тръгнал, но сложил една жълтица в джоба си, срещнал един от министрите на царя и му предал заповедта на царя да купи ябълки и му дал 4 жълтици. Пътьом министърът срещнал друг министър и му дал 3 жълтици, като една оставил за себе си и го изпратил да догони продавача. Втория министър също оставил една жълтица за себе си и дал 2 жълтици на слугата си и го отпратил да купи ябълки. Слугата решил, че е най-добре царския готвач да купи ябълките, намерил го, дал му една жълтица и го изпратил да изпълни царската заповед. Другата жълтица задържал за себе си. Готвачът изтичал на площада и спрял продавача на ябълки. Дал му жълтицата, а продавачът му дал една голяма узряла ябълка.
По обратния път ябълката достигнала до царя. Отхапал той, замислил се и си казал: Вкусна ябълка, ама този търговец доста скъпо продава, я да взема аз да му вдигна данъците, че много е взел да печели...
В едно царство се повила Ламя. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият - а именно който убие Ламята. Давал дъшеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукаци и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и "овцата" пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. "Я! Закуската сама дошла..." - казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал "вземането на своето". Иху аху! Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали на саме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало...
- Кой пък сега чука? - троснато запитал Иван.
- Ас са ти каса кой цука...