Малка бензиностанция в затънтено градче. Спира...

Малка бензиностанция в затънтено градче. Спира Мерцедес. Слиза Тайгър Уудс и започва да зарежда. След като приключва се отправя към касата. Без да подозира с кого разговаря, собственикът отегчено казва сумата. Тайгър бърка в джоба, вади два пина за голф и портфейл. Разплаща се. Бензинджията го пита: - Момче, за какво са тези пирони? - Ами на тях се слагат топките. Бензинджията замислено: - Даааа... тия момчета от Мерцедес са помислили за всичко!
Big Brother по цигански:
Първи ден: Голям купон по случай, че сите роми заедно са събрали 12 души, които не са роднини помежду си. Освен това са сами в цял апартамент от 300 квадрата. Йедене и пиене на корем, докато е още чистичко.
Втори ден: Оказва се, че съквартирантите не са 12, ами 36 човека, защото всеки е донесъл в куфара си по двама свои роднини.
Трети ден: Водата в джакузито е газирана, ама става за пиене. Съквартирантите са недоволни, защото в изповедалнята няма тоалетна хартия, а пликовете от мисиите много драскат.
Четвърти ден: Нонстоп с*кс, понеже няма друго за правене.
Първа елиминация: Сериозен проблем, понеже са номинирани Манго, Хасан и Айше, а така се казват 28 души от всичките 36. В крайна сметка доброволно си тръгват по трима от всяка група. След тяхното заминаване къщата мистериозно остава без одеала, батерии за чешмите, мокет, помпа на джакузито и дръжки на вратите.
Втори месец: Досега няма успешно завършена мисия, понеже още на първите елиминации са изхвърлили оня Хасан, дето е учил първи клас и след това няма кой да чете условията. В крайна сметка съквартирантите са с около 200 процента на минус от бюджета. Няма за ядене, изпушили са храстите, в боклука също няма нищо, бубите също са изядени, а в крайна сметка спира токът, защото някой е прибрал жиците. Пак е време за нонстоп с*кс.
Три месеца след края на шоуто: Телевизията е фалирала, програмата е закрита, но никой не се е сетил да изведе съквартирантите...
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!