Хм, мераци и фантазии женски... всичкото...

Хм, мераци и фантазии женски... всичкото това Господ го е дал за възпроизвеждане, другото е лакомия...
Млад мъж се разхождал в гората. Но се загубил. Лутайки се, стигнал до някаква къща. Почукал на вратата. Отворил му архаичен на вид китаец с дълга бяла брада.
- Може ли да пренощувам у вас? - примолил се младежът.
- Разбира се! Но при едно условие. Ако дори с един пръст докоснеш дъщеря ми, ще те подложа на най-жестоките китайски мъчения.
- Добре! - съгласил се изгубеният и влязъл в къщата
По време на вечерята той не можел да откъсне очи от дъщерята на стопанина... Забелязал, че и тя постоянно го наблюдава. Обаче, помнейки заканата на стареца, устоял на изкушението и след като се нахранил си легнал. През нощта той не можал да заспи заради напиращото желание и решил тихичко да се намъкне в стаята на дъщерята, с надеждата, че тя го чака... а баща й нищо няма да усети. На сутринта той крадешком се върнал братно в своето легло и заспал - уморен и щастлив. Събудил се заради някаква тежест върху гърдите. Това бил голям камък с надпис:
"Китайско мъчение номер 1 - голям и тежък камък върху гърдите"
"Ама че тъпотия" - помислил си младежът - "ако това е най-доброто, което старчето може да измисли, няма от какво да се опасявам".
Вдигнал камъка и го запратил през прозореца. Тук обаче забелязал друга бележка:
"Китайско мъчение номер 2 - камъкът е вързан за левия ви тестис."
Паникьосал се... погледнал през прозореца и видял, че въженцето скоро ще се изпъне до крайност от тежестта.Решил, че е по-добре да си потроши няколко кости, отколкото да го кастрират и скочил през прозореца. Падайки той видял голям надпис, изписан направо на земята:
"Китайско мъчение номер 3 - десният ви тестис е вързан за крака на леглото"
Щрунци
На мама поета съм :))
Добро утро, хаймани...
Искам да ви поздравя с нещо мнооого хубаво. Сам си го написах за себе си. Само не ми казвайте, че съм го преписал от някъде. Още се сърдя на едни приятели, които ми оспориха авторството на "Илиада", а да не говорим, че според същите (уж приятели) стихотворението "Вяра" било на
Вапцаров... Но вижте:


Щрунци*

Кой хлопа в този късен час? **
Аз хлопам - каза Щрунци.
Върви си, всички спят у нас!
Не всички - каза Щрунци.***
Не зная как си се решил...
Реших се - каза Щрунци.
Ти май си нещо наумил?
Май нещо - каза Щрунци.****
При тебе ако дойда вън...
Ела де - каза Щрунци.
Нощта ще минеме без сън.
Ще минем - каза Щрунци. *****
При мен да дойдеш, току виж...
Да дойда - каза Щрунци.
До утре ти ще престоиш.
До утре - каза Щрунци.
Веднъж да минеш моя праг...
Да мина - каза Щрунци.
И утре, знам, ще хлопаш пак.
Ще хлопам - каза Щрунци. ******
Ще ти отворя, ала чуй...
Отваряй! - каза Щрунци.
И дума никому за туй.
Ни дума - каза Щрунци *******

* - Това не е забележка, а просто карамфил зад ухото
** - Как кой, бе? Заради нея се вдигнах чак до Пазарджик, а сега кой?
Два месеца си говорихме по ICQ, a сега "Кой?"
*** - Тук литературният герой се чуди защо интернет увеличава нещата,
т.е. как 175/53 на живо се оказват 165/55, и защо "естествено руса"-та в
интернет на живо е с черни корени...
**** - Аз ли съм си наумил??? Елате ми вижте хисторито - тонове с*кс...
и все тя напираше, а сега?
***** - Тук литературният герой си държи пръстите на калъч зад гърба.
****** - Но едва ли теб.
******* - Това не се брои за дума, никъде не пише ник и ICQ#
И от такива случаи е дошъл лафът "Друг път толкоз път за един път? Никой
път!