Бръмбарите в главата ми са странно...

Бръмбарите в главата ми са странно притихнали. Вероятно ми готвят изненада.
Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!
Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)