Отива един да си направи татуировка...

Отива един да си направи татуировка, но го предупредили, че татуиста малко не чува. Връща се нашия след един ден, мрачен, мрачен. Приятелите му го питат: - Как е татуса? Съблича се и показва на целият му гръб, едни кебапчета, кюфтета, шишчета, много бира, в халби, в чаши, в бутилки. И всичко цветно и красиво. - Е какъв е проблема, супер го е направил. - Абе супер… Оня глухар нарисувал скара-бира, а аз исках скарабей…
Някаква мацка я качвам от Централна гара. Тя ме пита: - Може ли до Халите? Колко ще ми излезе? Аз и казвам: - Сигурно около 2 лева. - Ама аз имам точно 2 лева – да не излезе повече, че няма да мога да ви платя, предупреждава ме жената. - Питам я: - Тогава защо се качвате на такси, щом нямате пари? Сега, ако ни хване задръстване и сметката стане примерно 2.40, какво ще правите? А тя ми отговаря небрежно: - Тогава… ще се наложи да ви посвиря. - На какво ще ми свирите? - я питам. - Ами…на кавала! - казва тя и свежда глава. Гледам я - интелигентна жена ми изглежда, не и отива такива неща да говори, но ми стана любопитно и реших да я закарам. И наистина на Лъвов мост такова задръстване ни хвана – пожарни, линейки… Стигаме на Халите, а сметката е 2.80. Викам и: - И сега какво правим? - Ще ви посвиря - казва тя, отваря чантата си и вади отвътре един кавал. Сглобява го, изсвири ми една родопска мелодия, сгъна го, каза ми Благодаря ви и приятен ден и си изчезна…