Умряла съпругата на един старик. Погребали...

Умряла съпругата на един старик. Погребали бабичката. Било през 80-те години на соца, сух режим борба против алкохола. Старецът решил да прави помен деветини, а след това и 40, нямало от къде да купи алкохол, а и пари нямало на село. Дядото посъбрал плодове от градината и, след като ферментирали, заложил казана и си сварил ракия за помена. Както често се случвало в онези времена, някой направил донос срещу стареца,за незаконната ракия. Добри съседи предупредили дядото, че му предстои проверка - обиск.
След два дни дошъл кварталния милиционер с няколко полски пъдари за свидетели (доносникът точно бил описал, къде старецът е скрил ракията.) Влиза куката в избата на дядото, а там насред мазето, стои 40-литров бидон, видимо пълен.
Ченгето.
- Дядка, гледам ракия си варил?
- Не съм! Това е вода!
- Защо държиш този бидон с вода в мазето? Лъжеш, това е ракия?
- Вода е, кълна се във всички небеса!
Куката не вярва ни дума:
- Дъртак, донеси ми чаша!
Старецът неохотно подава на ченгето чаша.
Милиционерът и пъдарите отпиват.
Ченгето е удивено:
- Вярно, това е вода. Но защо държиш този бидон пълен с вода, в мазето?
Възрастният човек отговорил:
- Бабичката ми умря. Съседите я къпаха и ми казаха да не изхвърлям водата до 40 дни.