Тъмна нощ. Гора. Вървя си аз...

Тъмна нощ. Гора. Вървя си аз... Сама. Изведнъж се появява сянка и ме пита: - Ти какво така, девойче, през горичката?! Сама?!!! Аз, с въздишка: - Сама... - А не те ли е страх така, в гората, в един през нощта?! - Ами как да не ме е страх... Току-виж, изскочили отнякъде ченгета, а пък аз нито личната карта си нося, нито разрешителното за пистолета...