Да ви се оплача. Майка съм...

Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя чудесна закуска, но той не желае да я яде. Правя му и фрешове, но и тях не докосва. Предполагам поради тази причина трудно ходи и по голяма нужда. Опитах се да му дам разхлабително, но и това се посрещна с възклицания и викове. Гледам да му давам свобода - понякога го оставям сам да си избере дрехите (намесвам се само ако навън е много студено, а той иска да излезе само по една блузка и тънко яке). Ето, онзи ден се разболя, вдигна температура, едни сополи, едно чудо. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до леглото му да му меря температурата и да му сменям изпотените дрехи със сухи. Постоянно вървя след него да му духам носа, да му давам сиропа от бъз и витамините. На вечеря пак не поиска да яде. Направих му чудна пилешка яхнийка, а той само я близна и до там. Почти не говори.... и това ме тревожи. Постоянно му купувам нови неща, за да го зарадвам - пак всичко се посреща с цупене. Това опониране за всичко много ме наранява, но най-тежко ми стана, когато на всичките тези грижи и угаждане, една вечер докато го галех по главата за заспиване, се обърна и ми каза:
- Мамо, с жена ми мислим да се изнесем.
И онази уруспия, снахата лежи до него и ме гледа самодоволно. Права беше баба ми, като казваше едно време, че майчинството е неблагодарна работа.
Една мутра си купила Кадилак и тръгнала да се дуе из София. Спира на светофар, а до Кадилака спира Трабант с тъмни стъкла. От трабанта един пич ръкомаха ли ръкомаха към мутрата.
- Кажи, бе, жмуда! - отговаря мутрата след като сваля електрическото стъкло на Кади-то.
- Абе, колега, зацапал ми се е компактдиска и не мога да слушам докато карам, да имаш чистачка?
- Няма компактдиск, бе, брато!
- А да имаш флаконче с фреон, че нещо почна да не ми работи като хората хладилника в колата?
- Бе нямам и хладилник! - гневно отвръща мутрата, тръгва на червено и отпрашва към автокъщата, в която са го набутали с тоя Кадилак... среща собственика:
- Абе, брато, къв е тоя Кадилак, един пич с Трабант направо ме срина в земята от екстри!
Собственикът на автокъщата се учудил и хукнал да търси Трабанта с тъмни стъкла. Намерил го на един паркинг - отвътре дъни музика та се не трае, стъклата вдигнати, почукал на прозореца - нищо... Пак почукал - пак нищо.... Пак... Смъкнал се единият прозорец, а отвътре - гневната физиономия на пича:
- Аре стига бе! Човек не може една вана да вземе на спокойствие!