Разказ от истински психиатър: - Веднъж, влизам...

Разказ от истински психиатър:
- Веднъж, влизам в отделението и гледам - всички с бели престилки и се карат " Който е сложил пръв бялата престилка, той е лекарят". Прекъсвам ги, като показвам връзка ключове:
- У когото са ключовете - той е лекарят!
В час...
Госпожата изпитва...
-Деца кое е най-хубавото нещо на този свят за вас?
Марийка вдига ръка:
-Телевизора госпожо!
Драганка вдига ръка:
-Колата на тате госпожо!
Иванчо вдига ръка:
-СЕКСЪТ ГОСПОЖО!
Госповата естествено се ядосала много
и изгонила Иванчо от час...
Излязъл Иванчо в коридора, а през това време минавал директорът. И като
Видял Иванчо замислен, директорът го попитал:
-Иванчо кажи какво стана пак?
-Амиии...госпожата ни пита кое е най-хубавото нещо на света за нас и аз казах, че е с*ксът. -казал омърлушен Иванчо.
-Прав си Иванчо - рекъл директорът - но не се говорят такива работи в час! Аиде вземи си изводите и се извини на госпожата.
След 5 минути Иванчо чукнал на вратата отворил и почнал да се извинява:
-Госпожо, много се извинявам не бях прав, взех си изводи...
-Какви изводи си взе Иванчо? - прекъснала го госпожата.
А Иванчо продължава настойчиво:
-Аз пак да кажа, че се извинявам...
-Добре Иванчо приемам...Кажи сега пред класа какви са ти изводите?
-Ами те са само 2...
1-вия е, че не сте еб*на...
2-рия, еб*ча ви е бил слаб
Четирима приятели отиват на почивка и ще спят в бунгала, обаче никой не искал да спи в едно бунгало с Иванчо, защото много хъркал. Разбрали се да се редуват. Първата вечер Петър отишъл в бунгалото при Иванчо, легнали да спят. На сутринта Петър изглеждал много зле - рошав, подут целия, имал изморена физиономия и другите го питали: - Абе, кво стана? Защо изглеждаш така? - Ами легнахме да спим уж, ама Иванчо много хърка и цяла нощ съм седял и съм го гледал! Следващата нощ бил ред на Митко. На сутринта и той изглеждал като Петър - подут, рошав... - Абе, кво стана снощи? Защо и ти изглеждаш така? - Ами легнахме да спим, ама Иванчо като почна да хърка, щеше да събори тавана и аз цяла нощ не можах да спя. На следващата вечер бил ред на Димо. На сутринта той изглеждал свеж, сресан, отпочинал и всички го питали: – Абе, кво стана снощи? - Ами целунах Иванчо за лека нощ и си легнах, а той стоя цяла нощ да ме гледа!