- Къде си тръгнал? - На предаване. - Ма няма предаване, бе! Бори се до край!
Една хубава рускиня е на почивка на плажа в Сочи през есента. Хладно е и се разхожда по брега. Вижда автоматичен кантар с монети. Качва се, пуска монета, поглежда, клати недоволно глава. Слиза от кантара, сваля си палтото, оставя го встрани и пак се качва. Пуска монета, поглежда и отново клати недоволно глава. Слиза от кантара, сваля си пуловера и отново се качва. Преди обаче да успее да постави монета, към нея се затичва млад грузинец с две шепи, пълни с монети, и казва :
- Драга моя, ти продължавай така, а оттук нататък аз ще плащам за кантара !
„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот!
Сподели