Учителката изпитва децата в класа. Ядосана...

Учителката изпитва децата в класа. Ядосана е: - Петърчо?! - К'во? - Ще ти кажа аз на тебе к'во! Стани, когато говориш с учителката! Колко е 2 и 2? - 5. - Идиот! Няма да стане от тебе инженер! Двойка! Седни си! - Драганчо?! - К'во? - Ще ти кажа аз на тебе к'во! Стани, когато говориш с учителката. Колко е 2 и 2? - Ами… 3. - Идиот! Няма да стане и от тебе инженер! Двойка! Седни си! - Иванчо?! - Да, госпожо? - Колко е 2 и 2? - 4. - Браво! Ще стане от тебе инженер! - Госпожо?! – продължил Иванчо. - К'во? - Ще ти кажа аз на тебе к'во! Стани, когато говориш с инженер!
Един ден Иванчо казал на баба си:
- Бабо, ще те водя с мене на риба, Приготвил съм въдица, такъми, лодка, всичко...
- Ама как за риба, бе баби, аз съм възрастна жена, работа си имам...
- Идваш с мене на риба или изклах кокошките в курника - ядосал се Иванчо и баба му, ще не ще, се съгласила.
Отишли на езерото, пуснали лодката и като стигнали до най-дълбокото, Иванчо захвърлил въдицата във водата и казал на баба си:
- Сега, бабо, сваляй гащите и ще те е*а!
- Ама как ще ме еб*ш бе, Иванчо, не те ли е срам, аз съм ти баба, на възраст съм вече...
- Или ще те е*а, или ще те хвърля в езерото!
Ще не ще, бабата свалила гащи и Иванчо я нае*ал.
На другия ден бабата се оплакала на бащата на Иванчо. Бащата отишъл тогава при него и започнал да му се кара:
- Абе, сине, как не те е срам да еб*ш майка ми!
А Иванчо му отвърнал:
- А ти като еб*ш мойта, аз казвам ли ти нещо?
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади. Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...