Иванчо отива в командировка за първи... | Вицове

Иванчо отива в командировка за първи път след женитбата с Марийка, настанил се вечерта в един хотел, но сън не го хваща. Посред нощ слиза на рецепцията и казва на дежурния администратор:
-Може ли една четка за дрехи?
-Може. -дал му администраторът, но му любопитно и пита:
-В два часа през нощта? Какво ще четкате?
-Абе нищо няма да четкам, свикнал съм да заспивам като държа Марийка за путето, а сега като я няма, не мога да заспя. Ще хвана четката, дано заспя..

гласувай

Още вицове

- Потърпевшата, защо не викахте за помощ, когато подсъдимия ви насилваше?
- Мислех, че е със сериозни намерения!

гласувай

Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!

гласувай

Ако ме принудят да кажа защо я обичах, мисля, че това може
да се обясни само с такъв отговор:
- Защото това беше тя, защото това бях аз.
Монтен. "Опити"

гласувай

Съдията:
- Истина ли е, че дължите на съседа си доста пари?
Мъжа:
- Истина е!
Съдията:
- Тогава защо не му ги връщате?
Мъжа:
- Защото тогава вече няма да е истина!

гласувай

Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ. - Какви сте вие? – попитал той. - Линукс администратори. – отвърнали всички. - Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null. Всички потръпнали. - Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили? - Федора – казал англичанинът. - Убунту – казал французинът. А бай Ганьо казал: - Бонго-бонго! Всички се спогледали, а Господ попитал: - Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция? - /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът. - /etc/network/interfaces – отговорил французинът. - Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо. - И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ. - В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът. - Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция? - yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът. - sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът. - bongo bongo. – отговорил бай Ганьо. - Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо. - Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо. - Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция? - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът. - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът. - Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после... - Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши. Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – казал Господ. И французинът се престрашил: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – и на него казал Господ. Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Бинго! – бил отговорът.

гласувай

виж още вицове