В едно село назначили нов пощальон...

В едно село назначили нов пощальон. Бившият титуляр, който излизал в пенсия го посъветвал:
- Чуй ме добре, момче! Навсякъде тук хората са сърдечни и дружелюбни. Обаче, край старото гробище има една порутена колиба. Там живее зъл магьосник! Не ходи там никога, ама никога!
И така, новият пощальон започнал работа. Трудовото му ежедневие минавало без никакви проблеми! Ала не щеш ли, един прекрасен ден пристигнало странно писмо. Адресът на плика гласял:
"Порутената колиба край старото гробище.
Получател: Злия магьосник"
Отначало раздавачът изпаднал в шок! Но после, професионалната чест взела връх. Решил, че е длъжен да достави писмото, ако ще - получателят да е самия Сатана!
И ето, че се отзовал на въпросния адрес. Градината пред колибата тънела в бурени.
Кой знае откъде се чували някакви странни звуци. И служителят изпитал неловкото усещане, че някой скришом го наблюдава внимателно! Облян от студена пот, той се приближил до вратата на колибата. Изведнъж, сякаш от не*итието пред него се появило едно огромно черно куче. И казало с човешки глас:
- Няма смисъл да чукаш! Моят Велик Господар не си е у дома!
Пощальонът изпищял от ужас, изпуснал писмата на земята и се хванал за сърцето! След като прекарал една минута в прединфарктно състояние, той едва промълвил:
- Що за куче си ти, за Бога?! Не можеш ли да лаеш?
Песът отвърнал небрежно:
- А, защо?... Мога! Ама - не исках да те изплаша!
Съпруг разбрал, че жена му се заиграва с мъж от друг град и започнал да я държи по от късо. Жената се обадила на любовника си и му обяснила, че мъжът и е разбрал и не могат да се срещат повече, а той и отговорил, че ще направи нещо по въпроса. На следващия ден, пристига телеграма до съпругата (изпратена от любовника): - „Леля ти почина. Утре е погребението. Трябва да дойдеш." – Скъпи, трябва да отида! Тя ми беше много близка. Мъжът се позамислил и отсякъл: – Добре, но отиваш с мама. Жената пак се обадила и обяснила за ситуацията. Мъжът качил майка си и жена си в колата и ги закарал на автогарата. Изчакал да тръгне автобуса и се прибрал. Пристига автобуса в съседния град и двете жени слизат. От две коли слизат двама и канят двете жени. Свекървата се качва в едната кола, а снахата в другата. И така, три дни нито се виждат, нито се чуват. На четвъртият ден спират две коли на автогарата. От едната слиза снахата и се качва в автобуса, от другата слиза свекървата и сяда до снахата. Снахата пита гузно свекървата: – Мамо, какво ще обясняваме? А свекървата рекла: – Ти дъще к'вот искаш обяснявай. Аз на деветях и четирсетях, пак съм тук...