В едно село назначили нов пощальон...

В едно село назначили нов пощальон. Бившият титуляр, който излизал в пенсия го посъветвал:
- Чуй ме добре, момче! Навсякъде тук хората са сърдечни и дружелюбни. Обаче, край старото гробище има една порутена колиба. Там живее зъл магьосник! Не ходи там никога, ама никога!
И така, новият пощальон започнал работа. Трудовото му ежедневие минавало без никакви проблеми! Ала не щеш ли, един прекрасен ден пристигнало странно писмо. Адресът на плика гласял:
"Порутената колиба край старото гробище.
Получател: Злия магьосник"
Отначало раздавачът изпаднал в шок! Но после, професионалната чест взела връх. Решил, че е длъжен да достави писмото, ако ще - получателят да е самия Сатана!
И ето, че се отзовал на въпросния адрес. Градината пред колибата тънела в бурени.
Кой знае откъде се чували някакви странни звуци. И служителят изпитал неловкото усещане, че някой скришом го наблюдава внимателно! Облян от студена пот, той се приближил до вратата на колибата. Изведнъж, сякаш от не*итието пред него се появило едно огромно черно куче. И казало с човешки глас:
- Няма смисъл да чукаш! Моят Велик Господар не си е у дома!
Пощальонът изпищял от ужас, изпуснал писмата на земята и се хванал за сърцето! След като прекарал една минута в прединфарктно състояние, той едва промълвил:
- Що за куче си ти, за Бога?! Не можеш ли да лаеш?
Песът отвърнал небрежно:
- А, защо?... Мога! Ама - не исках да те изплаша!
Върви лисицата през гората и гледа - гаргата лети с опашката напред!
Пита я тя:
- Защо ма, сврако, летиш на обратно?
- Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо?
- Бре! То хубаво нещо било демокрацията - си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я на*бал. Лиса:
- Чакай бе Вълчо, какво правиш?
- Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо?
Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди.
Лиса:
- Чакай бе Зайко, недей така, какво направи?
- Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли?
Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство - обърнала се тя и какво да види - Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд.
- Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия?
- Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак!
Продължила Лиса и кой да види - Свраката - пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала - "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика:
- Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация - тука половината гора ме на*ба вече!
Гаргата се обадила:
- Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!