Поговорки и популярни изрази от северозападна...

Поговорки и популярни изрази от северозападна България Живей така, че като Умреш и майкяти и бащъ ти ъ съ радват! Ако си измиеш дедовия, нема смисъл са къпеш! Удри у гръбъ да куца и те тава е! Жена и пиронь, съ у главътъ бият! У таа са влазале толко ного уеве, че ако ги обрънеме у какаяшки, три зими шъ са грееме! Дай на сиромаа да стисне една тлъста бозка! Ша ти мандръсам племето, ама нема ти каа кой, та да са надате сички! Буй ма Рангеле, чесна съм – ти си ми втория! Мислех да ти покажа ка са гащи свлачат и на пиронь закачат, ма ми са видиш голем ботур!
Един нашенец спасил живота на богат турчин край Босфора. От благодарност комшията предложил да му даде каквото си поиска. Нашенецът отсякъл:
- А бе, много ровят на границата. Каквото и да дадеш, може да ми го вземат. Я по-добре ме заведи да видя отблизо какво е това харем.
Богаташът веднага го завел в собствения си харем. Ядат, пият, свири оная ориенталска музика, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел да се ококорва и зачервил гребена. Турчинът рекъл на една от жените си:
- Айше, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, пак се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:
- Хатидже, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, пак се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:
- Назифе, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, пак се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. Ама нашенецът нещо не се ококорва. Турчинът повикал един от гавазите - як арапин с бръсната глава:
- Мустафа, я оди натегни човеко, че много се е олабил!
В една северна страна се провеждало световно първенство по сечене на дървета. Явили се състезатели от САЩ, Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Русия и още няколко страни. Регламентът бил такъв: на всички състезатели се предоставяли еднакво широки и еднакво дълги ивици от един девствен лес, в които трябвало да секат, а състезанието приключвало, когато един от секачите достигнел края, като класирането ставало според това кой докъде е стигнал със сеченето. Всички състезатели били впечатляващи гиганти, нарамили огромни секири, само един от тях бил някакъв невзрачен дребосък с томахавка под мишница, на когото всички се подсмихвали подигравателно, но понеже нямало специални изисквания към физическите данни, дребосъкът бил допуснат до участие. Ето че състезанието започнало и се случило нещо неочаквано и невиждано - на всеки един замах със секира от страна на яките мъже дребосъкът отговарял с десетки удари с томахавката - все едно че бобър гризе дървото. И така това човече за един час повалило всички дървета в участъка си, като оставило смаяните си конкуренти далеч след себе си. Нямало как - изкачили го на почетната стълбица и му връчили златния медал и шампионската купа. Журналистите се втурнали към него и го попитали: - Вие откъде сте шампионе, къде се научихте така ловко и бързо да сечете? Дребосъкът: - Ми аз съм от Сахара и там се научих на занаята. Журналистите, озадачени: - От Сахара ли? Че там нали няма дървета? Дребосъкът: - Ми да, вече няма!