- Чай?
- Не пия чай.
- Кафе?
- Не пия кафе.
- Уиски със сода?
- Не пия сода.
Кръчмата.... Обстановката "нараства" след третата ракия... Започнаха с подвизите старчоците: - Ааа, язе редовно, всеки ден, таковам... - Я по три пъти. - А я още по 7-8 пъти... Данчо Жужин, сиромашкия, младо момче и прясно е... И ги гледа, гледа, па току скочи от веднъж и си побегна... Мина са не мина една неделя, те ти го нашия се появи. Оклюмал един такъв, налива една след друга "каманярките" и аха да ревне... Чичо Пешо го подръчква: - Кво ти е бе момче? Що си "увесил" кофите? - Маани, чиче, не питай... Не съм никакъв мъж! Нали ви слушах онаа вечер и... рекох и я, такова... И първата вечер, пет пъти, втората - два, на третата едва сбрах за един, и оно беше една работа, маани ,маани... Щеше ма изгони жената. И от тогава - не става.. А вие на по толкова години и... Един два пъти, друг пет пъти, те, тизи по седем-осем... Чичо Пешо го гледа и го пита: - Е ти, чичовка ги праиш тия работи, такова... - Как, почваме, караме доде ми пребеледнее пред очите, изрева като крън вол... и почвам пак...Ама не може вече...Не става... А чичо Пешо: - А бе не така, бе момче! Не така аджамийската бе! - ?????? - Как, значи... вкарваш го и броиш - напред един път, назад - два пъти... и те така те...
Млада булка решава да изненада съпруга си, който е в командировка и купува гардероб за новата им спалня.
Донасят го, сглобяват го-всичко точно.
Тъй като живеели в близост до жп релси, при всяко преминаване на влака, гардеробът започвал да трака.
Възмутена, жената се обажда във фирмата и моли някой да дойде да го оправи.
Идва майстора, оглежда гардероба - нищо.
- Ще вляза вътре, за да мога да разбера откъде идва проблема, докато минава влак.
Не щеш ли, в този момент се прибира младоженеца... Вижда гардероба и веднага се усъмнил. Отваря и какво да види - непознат стои вътре.
- Какво правиш тук, бе?!?
- Ако ти кажа, че чакам влака, няма да ми повярваш...