Извинявай, но някога правила ли...

- Извинявай, но някога правила ли си с*кс? - Не. - А защо тогава не искаш да го направим? - Защото след това, винаги ме боли глава.
- Мамо, мамо, защо татко бяга?
- Млъкни и ми помогни да презаредя.

- Мама, мамо, сигурна ли си че така ще се науча да плувам?
- Млъквай и се връштай в чувала.

- Мамо, мамо, татко го згазиха на улицата.
- Не ме разсмивай, знаеш че устните ми са напукани.

- Мамо, мамо, защо другите деца ми казват че имам голяма глава?
- Не им обръщаи внимание. А сега си вземи шапката и ми донеси в нея 20кг. картофи от магазина.

- Мамо, мамо, кога ще е готово езерцето в градината?
- Млъквай и продължавай да плюеш.

- Мамо, мамо, защо тичам в кръг?
- Млъкваи, иначе ще закова и другия ти крак за пода.

- Мамо, мамо, какво е "оргазъм"?
- Не знам. Питай баща си.

- Мамо, мамо, може ли да оближа чинията?
- Млъкни и пусни водата.

- Мамо, мамо, татко гори.
- Бързо донеси наденички.

- Мамо, мамо, какво е "лесб*йка"?
- Върви да питаш баща си, тя знае.

- Мамо, мамо, може ли да си поиграя в пясъчника?
- Не и докато не намеря по-добро място да погреба баба ти.

- Мамо, мамо, не искам да ходим в Австралия.
- Мълчи и плувай.

- Мамо, мамо, кога ще вечеряме с леля Мери?
- Млъквай, още не сме доизяли баба ти.

- Мамо, мамо, Лора я прегази влак.
- Донеси кленовия сироп.

- Мамо, мамо, какво е "въркулак"?
- Млъкни и си среши лицето.

- Мамо, мамо, защо бутаме колата от тая скала?
- Шшт ще събудиш баща си.

- Мамо, мамо, защо не може да играя с другите деца?
- Млъкни и раздавай.

- Мамо, мамо, може ли да поиграя с баба?
- Не днес, тая седмица вече 3 пъти я изравяме.

- Мамо, мамо може ли да нося сутиен, след като вече навърших 16?
- Не може, Ерик.

- Мамо, мамо може ли да си взема бисквитка?
- Да, бисквитките са на горната лавица.
- Но, мамо, аз нямам ръце.
- Без ръце няма бисквитка...
Студена януарска вечер. Талантливият инженер Петров излиза от портала на завода, и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решава да се пробва на автостоп. Изненадващо до него заковава спирачки чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е доста притеснен и заявява, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, но красавицата настоява той да се качи вътре. По пътя тя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка, сякаш слязла от корицата на списание за мъже. Предлагат му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасяват с маркови питиета и мезета, питат Петров за адреса. Пред разкъртената панелка, пред която се озовават, му заявяват, че не биха искали да пият в колата и го молят да ги приеме в боксониерата си. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори. Минават три месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл. Брюнетката: - Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета!!! Дали да не се обадим на Петров? Блондинката отговаря видимо притеснена: - А как мислиш? Дали той ще си спомни за нас?