Оправдават обвинен в кражба чрез взлом...

Оправдават обвинен в кражба чрез взлом. На излизане от съда адвокатът се обръща към оправдания си клиент:
- Е, доволен ли сте от защитата ми?
- Общо взето, да. Но ако знаех, че съм невинен, не бих си ангажирал адвокат!
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
Учителка се оплаква на директора:
- Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
- Доведи го при мен. - казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
- Е, как е животът?
- Едно и също.
- Пушиш ли?
- Да.
- Искаш ли цигара?
- Може...
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
- Уау! Ето това са цигари!
- Пиеш ли? - продължил директорът.
- Понякога...
- И какво пиеш?
- Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
- Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо.
- Казват, че и с момичета се задяваш?
- Ами... Понякога...
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
- Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
- Ето, на това се казва жена!
Директорът:
- Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!