Честита първа пролет… прошепнаха тихо дънките...

Честита първа пролет… прошепнаха тихо дънките от гардероба и пророниха тъжна сълза.
Живяла някога в едно царство страшно надарена царица- с големи месести наляти напращяли и щръкнали ц*ци. Всички мъже си мечтаели да ги осмучат, но естествено никой не го споделял от страх да не му отрежат главата. Веднъж конярът решил да го сподели със своя приятел- царския лекар. А лекарят веднага му отговорил- нямаш проблем, ще го уредя, но в замяна искам да ми подариш най-добрият си кон!
Направили те пазарлъка и лекарят предприел веднага действия- сложил едно прахче в сутиена на царицата, и тя като го сложила,след малко я обзел силен сърбеж. Извикала лекаря, той се направил че я прглежда, и важно заключил- "Мдаа, това е една много рядка алергия и има много лекарства, но всички действат бавно и несигурно. Най-сигурно е ако гърдите Ви се третират с прясна слюнка от кралския коняр- тъй като вследствие дългия престой в конюшната, неговата слюнка има лечебна сила....
Омаял доктора царицата и след малко довели коняра и след като му обяснили, че ще му отрежат главата ако се разчуе, пуснали го при царицата и той лизал ли лизал и смучел ц*ците и докато едва не припаднал от кеф. А прахчето било краткодействащо, и след малко царицата се чувствала страхотно и била предоволна.
Минало известно време, но коняра се отметнал и не искал да изпълни обещанието си към доктора. Днес така, утре така, и един ден стражите нахлули и го отвели пак в двореца, а там го чакал доктора, който го посрещнал с думите : Аде познай сега къде го сърби царя...