Трима навлезли в една градина случайно...

Трима навлезли в една градина случайно. Пазача ги пресрещнал и ги извикал при себе си.
- Сега ще ви кажа какво ще направим. Влизате в градината и вземате по един плод по ваш избор. Идвате пак тук.
Първия взел ягода и се върнал.
- Сега, ако си я пъхнеш в задника, без да гъкнеш, ще те пусна.
Опитал той, ама ягодата мека, разкъсала се и си бръкнал с пръст, подкскочил, изохкал изненадано и ... бил прострелян на място.
Вторият идва с капина.
- Сега, ако си я пъхнеш в задника, без да гъкнеш, ще те пусна.
Опитал пича, но по едно време започнал да се кикоти истерично ... паднал прострелян.
След 2 минути в рая се срещат първите двама и си разкават.
- Ами тя ягодата стана на пихтия и си бръкнах и ... такова. Ами ти?
- Аз с една капина, ама ми стана смешно и оня ме застреля.
- Че какво й е смешното на капината - тя боде, има тръни?
- Ами видях третия ни приятел да идва с един пъпеш и не се сдържах.
Дени, получих това по мейл-а. Момичето иска да работи в офис, ако сметнеш че е подходяща мога да ти дам координатите й.

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура
с вапцан'ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.

И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.

В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?

Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи.