Завиждаш ли на котката си...

- Завиждаш ли на котката си?
- Да, понякога.
- Кога?
- Когато взимам заплата. На котката ми би й стигнала.
Лорд Хамилтън, звъни в къщи късно вечерта. Телефонът вдига икономът.
- Прелюбезни, отиди, ако обичаш, и кажи на милейди, че съм в клуба и вероятно ще закъснея!
- Много добре Сър, обаче Сър, боя се, че милейди вече си е легнала, Сър...
- Отиди веднага, почукай на вратата на спалнята и кажи на жена ми, че ще закъснея!!!
- Много добре Сър. Веднага Сър. Чуват се отдалечаващи се стъпки и след малко приближаващи се стъпки.
- Сър! Почуках на врата на спалнята на жена Ви, Сър, обаче, Сър, отвътре, мъжки глас ми каза да отида и да си е*а майката, Сър.
- Веднага вземи пушката и отиди да застреляш мъжът, дето е в спалнята с жена ми!!!
В слушалката се чуват отдалечаващи се стъпки, изстрел, приближаващи се стъпки.
- Сър, мъжът скочи през прозореца и избяга през градината, Сър.
- Но ние нямаме градина, прелюбезни?!
- Тогава, вероятно сте сбъркали номера, Сър.