Един човек искал да се самоубие... | Вицове

Един човек искал да се самоубие и застанал на ръба на моста Чавдар. В това време случаен минувач се втурнал към него: - Чаакай бе, кво прайш бе човек… недей да скачаш! Няма смисъл, помисли за хубавите неща в тоя живот… жена ти ще страда заради тебе! - Тя ми изневерява… – казал самоубиецът. - Стига бе, ами тогава помисли за децата си?! - Те не ме обичат… Минувачът направил последен опит да убеди човека да не се самоубива: - Добре де, е не може да няма нищо хубаво в живота ти… ето виж в събота има мач на Левски! - Аз съм от ЦСКА… - Скачай тогава, мамка ти чорбарска...

1 глас

В автобус кондуктора:
-Карти и билетчета моля! Карти и билетчета моля!
В дъното на автобуса:
-Ний сме с календарчета...

гласувай

Събуждам се с варненски чайки в бургаския ми хотел; закусвам карнобатска гроздова с македонско мезе; шефът ми - павликенец - ни отпуска "габровски" премии; а колежката ми жужи на главата като русенски комар. А в края на деня жадувам за нещо пернишко! Винкел!

гласувай

Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…

гласувай

Ако живота беше лесен, то нямаше да започва с плач.

гласувай

На строителната площадка бригадирът се обръща към строителите:
- Приятели! Започваме! И помнете: строим солидно, без да крадем, колкото се може по-добре, както само ние умеем, защото строим за себе си!
- А какво ще строим? - питат работниците.
- Изтрезвител!

гласувай