На Марийка й дощло за пръв...

На Марийка й дощло за пръв път и отишла при баща си.
- Тате тате...
Още незадала въпроса й казал!
- Остави ме да гледам мача !
Отишла при майка си.
- Мамо мамо...
Още не задала въпроса си (ГОРКОТО ДЕТЕ НАЛИ!?) и майка й казала!
- Остави ме да сготвя на онзи търтей дето гледа мача, че ще мрънка!
Марийка се разплакала излезнала пред блока седнала на бордюра и в този момент минал Иванчо:
Иванчо: Какво ти става МА!
Марийка: Ей на виж! (и разтворила крака)
Иванчо: Малииии Марийке доколкото разбирам от медицина май скоро са ти отрязли ПИШКАТА!
Законите на Мърфи за йерархията.

1. Във всяка йерархия всеки служител се стреми да се издигне до нивото на собствената си некомпетентност

2. С течение на времето всички постове се запълват от некомпетентни лица.

3. Работата се извършва от онези служители, които все още не са достигнали нивото си на некомпетентност.

4. Предаността към ръководството се цени повече от ефективната работа.

5. Всеки служител започва кариерата си от нивото на компетентност.

6. Свръхкомпетентността е по-опасна от некомпетентността.

7. Организацията на всяка бюрокрация е като отходно място - големите лайна винаги изплуват най-отгоре

8. Ако има начин да се забави важно решение, то добрата стара бюрокрация винаги ще го открие.

9. Всеки началник иска да увеличи подчинените си, а не съперниците си.

10. В една йерархична организация, колкото е по-високо нивото, толкова объркването е по-голямо.

11. Тези,които могат - действат, а тези, които не могат - преподават.
Възрастен професор се тътри по улицата. Изведнъж до него спира БМВ седмица, от там слиза изтупан пич и крещи:
- Професоре, как сте, помните ли ме? Бях ваш асистент в катедрата, докато не отидох в профсъюза. А сега ръководя Комисията по образованието и науката. Минете през офиса, ще пийнем по чай.
Професорът продължава да куцука нататък. Спира Майбах. Изскача представителна лелка и също крещи:
- Професоре, здравейте, помните ли ме? Бях ваша аспирантка в катедрата, докато не се омъжих за един депутат. Сега колекционирам замъци в Европа. Ето визитка, елате ни на гости в Монако, ще се повозим на яхтата ни, ще пийнем вино, ще играем едни карти.
Доволен професора професорът пуфти нататък по улицата. Спира ролс-ройс, изкача невзрачен тип и вика:
- Професоре, уважаеми, помните ли ме? Бях доцент във вашата катедра докато не започнах да търгувам с нефт. Елате ми на гости в Бояна, ще хапнем пържолки, ще пийнем по нещо.
Накрая професорът се домъква до дома си и преминавайки покрай кофата за смет, чува някакъв клошар, който се рови в боклука:
- Професоре, здравейте, как я карате, добре ли сте със здравето?
Професора:
- Как? И вие ли сте работили в моята катедра?
Клошарят обидено:
- Защо да съм работил, аз и в момента там преподавам!