Заседание на ООН. Върви поредното обсъждане...

Заседание на ООН. Върви поредното обсъждане на конфликта в Близкия Изток. Всички се надпреварват да обясняват как палестинците живеят там от незапомнени времена и имат право на автономия. На трибуната излиза израелският представител:
- Аз няма да се обяснявам, но ще ви разкажа една притча: Преди 3000 години Моисей повел израелския народ в пустинята, водил го 40 години и накрая го извел на брега на река Йордан. И решил той да се изкъпе. Съблякъл се и влязъл в реката, а през това време някой му откраднал дрехите.
Глас от делегацията на палестинците:
- Моля да се отбележи, че ние нямаме никаква вина за тази кражба. Нас по това време изобщо не ни е имало там.
Израелският представител вдига пръст нагоре и казва:
- Аха-а-а!
"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"