Как се нарича изкуството да...

- Как се нарича изкуството да общуваш с перничанин?
- Бойно изкуство.
В хирургията докарват мутра помляна в автомобилна катастрофа. Ситуацията е много тежка, множество счупвания, рани ....
Цяла нощ се потили хирурзите над него. Успяли да въстановят всичко освен едната му топка.
Стоят всички над него замислени и си приказват:
- Колеги, тоя утре ще излезе от упойка. Ще види, че му няма едната топка и ще ни изпозастреля всичките.
- Ами, да му зашием един картоф, вместо топка....
Речено-сторено, зашили му един картоф.
На сутринта мутрата излиза от упойка, всичко е нормално, възстановява се бързо и след няколко седмици е изписан от болницата.
След няколко дни, мутрата се появява в болницата и носи пиене, ядене, дава пари на хирурзите, благодари им за успешното лечение.
Хирурзите пийнали, хапнали и се отворили на откровения:
- Слушай, пич! Ще извиняваш, обаче ние тука, вместо топка...
Мутрата се пляска по челото и казва:
- Еб*си... а аз се чудя, защо братоците хващат срамни въшки, а аз колорадски бръмбари...
Едно момченце се родило сляпо.
Докато било малко не осъзнавало, че е сляпо.
Порастнало обаче и разбрало, че е заобиколено от един свят, който то неможе да възприеме като другите хора.
Станало му много мъчно и един ден отишло при майка си и си казало мъката.
След няколко дни майка му отишла при него и му казала:
- Ето сине, купила съм ти един мехлем, с който като си намажеш очичките преди да си легнеш и ги стискаш цяла нощ, сутринта като ги отвориш ще виждаш всичко.
Преди да си легне, момченцето си намазало очичките с мехлема.
Цяла нощ не заспало, за да ги стиска силно и да може на следващия ден
като ги отвори да види всичко около себе си, другите деца, природата, цялата красота на света около него.
Дошла сутринта. Момченцето отворило с надежда очички,
но пак нищо не виждало. Отишло при майка си:
- Мамо, аз пак нищо не виждам!
Майката:
- Честит първи април, сине!