Килия в затвора с двама обитатели...

Килия в затвора с двама обитатели. Единият - огромен, космат, висок два метра и половина, тежък стои петдесет килограма и невъобразимо тъп. Другият - дребен, кльощав, да го духнеш ще падне, но голям хитрец. Един ден хитрецът казал на горилата: - А бе, брато, голяма скука, бе, искаш ли да играем карти? - Хубаво! - изръмжал другия. - Ама на какво ще играем, нали нямаме пари? - Вярно, нямаме! - почесал се малкият. - Ами хайде тогава, който бие ще опъне другия, какво ще кажеш? Горилата прие, и без това бил загорял, и започнали играта. Да де, ама малкият хитрец успял да подреди картите и в крайна сметка бил огромния си съкилийник. Големият въздъхнал примирено, станал от нара, събул си гащите, обърнал се, подпрял се на стената и зачакал да го опъне хитреца. И тук започнали проблемите на малкият. Втурнал се той радостно да се възползва от наградата си, но понеже бил дребен с ужас разбрал, че не може да стигне до задника на горилата. Подскачал, мъчил се, потил се, но нищо. На края не издържал и подвикнал на другия: - Човече, хайде помогни ми малко, де! Горилата, както се бил подпрял на стената, го погледнал през рамо, въздъхнал тежко и изръмжал: - Обичам те.