Адекватен - е второто ми име...

Адекватен - е второто ми име. Първото е - Не.
Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият касапин, а другият треньорът на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица с отбора в Щатите. Касапинът му се примолил, ако има възможност да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал: - Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга. Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга треньорът го напътил: - Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно? - Ясно! - отговорил касапинът. Изтекъл първият рунд, започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко остава на крака. В почивката треньорът го попитал: - А Бе, Пешо, Не можеш ли поне веднаж да го удариш? - Не си казал, бе комшу. Ще го млатнем. Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора: - Тоя какво прави? - Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане. - Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: - Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: - Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: - Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: - Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: - Е_ал съм му майката, и утре е ден!"