Една жена ми се обади да...

Една жена ми се обади да каже, че е бременна! И двамата ревахме, докато се уточним, че е сбъркала номера.
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
Летен ден. Открито кафе. Четирима млади мъже пият биричка. От ъгъла се задава нарастващо "чук, чук, чук"… почукване от високи метални дамски токчета. Над тях… - дълги тренирани крака със символична поличка. По-нагоре талия с два пръста да я обхванеш, едва-едва носеща предизвикателен бюст. Ако погледнеш още по-нагоре - прелестна гарваново черна коса, обхващаща красиво и "невинно" лице. Абе изобщо маце, та дрънка… Естествено четиримата настръхват и започват коментарите: - Леле, тая ако ми падне, к'ва волна програма ще и изпълняя… Мацето отминава, токчетата заглъхват, а коментарите не стихват. По едно време обаче забелязват, че един от четиримата си мълчи, не взема участие в обсъжданията и си пие най-спокойно биричката. - Абе, ти да не си обратен бе? Как може като видиш такова парче да не кажеш нищо? За какво си мислиш? - За какво си мисля ли? Ами мисля си: - Тази пък на кого ли е омръзнала?…