Полицай спира джип G класа. Вътре...

Полицай спира джип G класа. Вътре седи мръсен просяк.
- Какъв си ти? Откъде взе този джип?
- Мой си е. Подариха ми го.
- Как така на теб ще ти подарят такъв джип! Признай си откъде го открадна!?!
- Мой си е, подариха ми го, защото имам дарба да помагам на хората.
- Каква дарба?
- Ами лайното ми е специално и лекува какво ли не и винаги действа.
Полицят се замислил и казал.
- Абе знаеш ли, аз нещо оплешивявам и не знам какво да правя, можеш ли да ми помогнеш?
- Мога, само се наведи ей там аз да ти пусна малко на главата.
Просяка се изсрал на главата на полицая. Полицаят си метнал фуражката отгоре добре да замаже и пуснал просяка да си ходи. От другата страна на улицата седят две мутри и се хилят.
- Абе, тоя ако се изсере на още една кука ще му купя апартамент!
Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради с*кса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за
тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има с*кс!!!