Когато откривал горската тоалетна, Лъва събрал...

Когато откривал горската тоалетна, Лъва събрал всичките животни в гората и понеже искал да прецака жабата, величествено казал:
- В новата тоалетна няма да се допускат зелени животни с голяма уста!
Жабата се изкискала гаднярски и изкрещяла:
- Малиии е*аха майката на крокодила!
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Върви си Принца из гората, пуска по някоя стрела ей така, за кеф, по едно време стига до някакво езерце. Абее чисто блато. В блатото - жаба. И жабата изведнъж проговорила с човешки глас: - О, Принце, аз съм омагьосана! Целуни ме и ще се превърна в красива принцеса! Позамислил се принца, поогледал се – няма никой. К'во пък толкова? Целунал жабето. И жабето БАМ, се превърнало в красива принцеса! Естествено голичка, щото откъде 42 номер рокля в блатото? Грабнал я Принца, че а отпред, а отзад, ха на Ге, ха на дудук, в общи линии, свършил работата по царски. Седнал да си почине, в това време принцесата се посъвзела и започнала да мрънколясва: - Ама как така, що веднага с*кс? Не, че се оплаквам, ама сватбата? На Принца чак му изпаднала пурата от устата! Скочил нашия: - К'ва сватба ма?!? И като й изчаткал един наопаки, принцесата паднала и се превърнала обратно в жаба! Погледал принца, почесал се и я прибрал в джоба си: - Еййй, баси удобното нещу!!!