В училище децата имат за задача...

В училище децата имат за задача - "кратко съчинение". Иванчо пише: - Трима работници копаят канал. Проверява учителката и му казва: - Добре, но няма нищо комунистическо, допълни го. Иванчо го допълва: - Трима работници с червени потници копаят канал. Проверява учителката и казва: - Добре постарал си се, ама няма поглед към утрешния ден? Иванчо написал: - Двама работници с червени потници копаят канал, третия хвърлил кирката и рекъл - Е*ал съм му майката и утре е ден.
В кръчма в провинцията влиза мъж. Дрехите му са маркови - вярно, малко поизносени. Избира си маса. Сяда. Вика келнера:
- Риба имате ли?
- Шаран, треска, пастърва...
- Не, аз искам скумрия - позастояла и вмирисана, ако може...
- Добре, ще вземем от бакалията.
Мъжът казва замислено:
- Трябва да се приготви по специална рецепта...
- Каква рецепта?
- Моля ви, не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте!
- ???
- И с повечко сол, но само от едната страна! А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска! Да! И трябва да се пържи без масло, просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее!
Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
- И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин - просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте "Яж, куче проклето!"
Келнерът само повдига рамене и изпълнява всичко, точно както му нареждат...
Разчувстван, столичанинът със сълзи на очи му дава двеста лева бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
- Трети месец съм в командировка бе, затъжих се за жена си, много ми липсва!
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.