Скачкал си заека ведър и щастлив...

Скачкал си заека ведър и щастлив из гората и изневиделица баба меца го приклещила до един храст.

- О, зайо! Ела, пич, измислила съм страшна далавера! Цяла седмица ще говорят за нас в гората!

- Добро, мецо, думай!

- Тичаш при вълчо и го питаш дали има фуражка! Само т'ва се иска от теб. Е, как ти се струва?

Заека, при споменаването на вълчето име, се разтреперил като лист и казал на мецана:

- Еее, ама мецо, знаеш че с ония бастун са ни опънати отношенията. Ще ме изяде само като ме види!

- Нема бе, пръдльо, ще ти пазя гърба!

Съгласил се той и заприпкал уверено към леговището на вълка, което се намирало в най-зловещата част на гората. Стигнал той там и каква гледка само - вълчо, целия в бинтове, лежи и пръхти - горкият пред умирачка! Стъписан, но щастлив от гледката, зайо смело скокнал пред вълка:

- К'во става, бе, пумяр мърваш? Хахаха... Абе, да те питам нещо, случайно да имаш фуражка?

В същия момент вълчо изстинал и погледнал жално и безпомощно над себе си. Мецана отново летяла с онзи обезумял поглед и с бесни ревове стоварила уличен канал връз вълчата глава. Направо го направила прах!

- На ти още една фуражка, шибано копеленце! Кажи пак на мечо, че си ме еб*л в гъза и си си развявал фуражката над главата, все едно си на мечо родео!
Кръчмата.... Обстановката "нараства" след третата ракия... Започнаха с подвизите старчоците: - Ааа, язе редовно, всеки ден, таковам... - Я по три пъти. - А я още по 7-8 пъти... Данчо Жужин, сиромашкия, младо момче и прясно е... И ги гледа, гледа, па току скочи от веднъж и си побегна... Мина са не мина една неделя, те ти го нашия се появи. Оклюмал един такъв, налива една след друга "каманярките" и аха да ревне... Чичо Пешо го подръчква: - Кво ти е бе момче? Що си "увесил" кофите? - Маани, чиче, не питай... Не съм никакъв мъж! Нали ви слушах онаа вечер и... рекох и я, такова... И първата вечер, пет пъти, втората - два, на третата едва сбрах за един, и оно беше една работа, маани ,маани... Щеше ма изгони жената. И от тогава - не става.. А вие на по толкова години и... Един два пъти, друг пет пъти, те, тизи по седем-осем... Чичо Пешо го гледа и го пита: - Е ти, чичовка ги праиш тия работи, такова... - Как, почваме, караме доде ми пребеледнее пред очите, изрева като крън вол... и почвам пак...Ама не може вече...Не става... А чичо Пешо: - А бе не така, бе момче! Не така аджамийската бе! - ?????? - Как, значи... вкарваш го и броиш - напред един път, назад - два пъти... и те така те...